Зограф

Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.

Ти ме увековечи за поколенията.
Макар името ми никой да не знае.
Богомолци пред лика ми се молят.
А аз се моля да се върнеш по-скоро.

Ти казваш, че си ми дал всичко на света.
Повече, отколкото един смъртен би желал.
Беше нарисувал образа ми на стената.
Беше ме превърнал в жива икона...

Алчна ли бях? Това не ми стигаше.
Исках те всяка вечер на тая маса.
Исках да ядеш от гювеча ми.
Но тебе все те нямаше...

Ти вечно ме рисуваше.
А аз вечно те чаках.