Jun 20, 2021, 12:36 AM  

Зограф

  Poetry
586 1 0

Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.

 

Ти ме увековечи за поколенията.
Макар името ми никой да не знае.
Богомолци пред лика ми се молят.
А аз се моля да се върнеш по-скоро.

 

Ти казваш, че си ми дал всичко на света.
Повече, отколкото един смъртен би желал.
Беше нарисувал образа ми на стената.
Беше ме превърнал в жива икона...

 

Алчна ли бях? Това не ми стигаше.
Исках те всяка вечер на тая маса.
Исках да ядеш от гювеча ми.
Но тебе все те нямаше...

 

Ти вечно ме рисуваше.
А аз вечно те чаках.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...