Jun 20, 2021, 12:36 AM  

Зограф

  Poetry
591 1 0

Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.

 

Ти ме увековечи за поколенията.
Макар името ми никой да не знае.
Богомолци пред лика ми се молят.
А аз се моля да се върнеш по-скоро.

 

Ти казваш, че си ми дал всичко на света.
Повече, отколкото един смъртен би желал.
Беше нарисувал образа ми на стената.
Беше ме превърнал в жива икона...

 

Алчна ли бях? Това не ми стигаше.
Исках те всяка вечер на тая маса.
Исках да ядеш от гювеча ми.
Но тебе все те нямаше...

 

Ти вечно ме рисуваше.
А аз вечно те чаках.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...