valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
18.02.2024 г., 19:16 ч.

Зомбиране 

  Поезия
127 3 3

 

По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове? 

 

Залостени във домовете,
заключени и без вина,
четем неписани завети
и се боиме от света. 

 

Дозират ни със отчаяние,
внушават ни да се боим,
а нищотата е страдание,
с което вече сладко спим. 

 

Тя през решетките ни влиза,
за да обсеби всеки дом.
Замества щастието с криза.
Ограбва ни и то без взлом. 

 

Изпразнени под ключ немеем,
научени на нищота.
Забравихме да се засмеем,
а рекламираме тъга... 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??