Зомбиране
По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете,
заключени и без вина,
четем неписани завети
и се боиме от света.
Дозират ни със отчаяние,
внушават ни да се боим,
а нищотата е страдание,
с което вече сладко спим.
Тя през решетките ни влиза,
за да обсеби всеки дом.
Замества щастието с криза.
Ограбва ни и то без взлом.
Изпразнени под ключ немеем,
научени на нищота.
Забравихме да се засмеем,
а рекламираме тъга...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
