Feb 18, 2024, 7:16 PM

Зомбиране 

  Poetry
125 3 3

 

По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове? 

 

Залостени във домовете,
заключени и без вина,
четем неписани завети
и се боиме от света. 

 

Дозират ни със отчаяние,
внушават ни да се боим,
а нищотата е страдание,
с което вече сладко спим. 

 

Тя през решетките ни влиза,
за да обсеби всеки дом.
Замества щастието с криза.
Ограбва ни и то без взлом. 

 

Изпразнени под ключ немеем,
научени на нищота.
Забравихме да се засмеем,
а рекламираме тъга... 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??