Зомбиране на дните
---
Животът е пиявица — вампир,
разперил върху мен орлови нокти.
Изплъзвах се. Преследва ме безспир,
накрая паднах — немощна и кротка.
Раздадох се, превита на кравай.
Животът, изгладнял, не спря да суче.
Пречупих се и той изрече "Край",
а аз съвсем не исках да се случи.
Дори не бях готова за финал —
за тихите, добри аплодисменти.
Животът прецени, че ми е дал
достатъчно — от срязване на лентата.
Не ме дари и с миг — щастлив копнеж,
а аз на длани му поднасях всичко.
Обича ни, но с чувства без пълнеж.
Той може само в смърт да ни обрича!
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
