Jan 29, 2013, 3:55 PM

Зомбиране на дните 

  Poetry
568 0 2

---


Животът е пиявица — вампир,
разперил върху мен орлови нокти.
Изплъзвах се. Преследва ме безспир,
накрая паднах — немощна и кротка.

Раздадох се, превита на кравай.
Животът, изгладнял, не спря да суче.
Пречупих се и той изрече "Край",
а аз съвсем не исках да се случи.

Дори не бях готова за финал —
за тихите, добри аплодисменти.
Животът прецени, че ми е дал
достатъчно — от срязване на лентата.

Не ме дари и с миг — щастлив копнеж,
а аз на длани му поднасях всичко.
Обича ни, но с чувства без пълнеж.
Той може само в смърт да ни обрича!

 

 

---

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това са само думи,не може всеки стих да е розов...
    Ти се оказа голям смелчага,благодаря за светлината,Светле...
  • Ех, Стенли ... защо толкова тъжно и отчаяно...То , верно, че повечето сме така, ама ... бъди силна и вярвай - не може все лошо, все ще дойде ред и на хубавото!! Желая ти щастие от сърце!!!
Random works
: ??:??