Jan 29, 2013, 3:55 PM

Зомбиране на дните

  Poetry
709 0 2

---


Животът е пиявица — вампир,
разперил върху мен орлови нокти.
Изплъзвах се. Преследва ме безспир,
накрая паднах — немощна и кротка.

Раздадох се, превита на кравай.
Животът, изгладнял, не спря да суче.
Пречупих се и той изрече "Край",
а аз съвсем не исках да се случи.

Дори не бях готова за финал —
за тихите, добри аплодисменти.
Животът прецени, че ми е дал
достатъчно — от срязване на лентата.

Не ме дари и с миг — щастлив копнеж,
а аз на длани му поднасях всичко.
Обича ни, но с чувства без пълнеж.
Той може само в смърт да ни обрича!

 

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това са само думи,не може всеки стих да е розов...
    Ти се оказа голям смелчага,благодаря за светлината,Светле...
  • Ех, Стенли ... защо толкова тъжно и отчаяно...То , верно, че повечето сме така, ама ... бъди силна и вярвай - не може все лошо, все ще дойде ред и на хубавото!! Желая ти щастие от сърце!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...