30.07.2007 г., 14:57 ч.

ЗОРА 

  Поезия
935 0 15

"Не се ли умори, попита я луната,
да ме разлистваш лист по лист,
да търсиш в мене светлина позната,
която пренаписваш в своят стих."
Не се ли умори, я питаха звездите,
да дириш в нас вълшебните искри,
когато тихо плачеш, със сълзите
да ни рисуваш в росните очи."
"Недей, помоли слънцето душата й,
да търсиш в мене нежна светлина,
аз нося жар, изпепеляваща сърцето,
пази от огъня ми, своите крила."
А тихо утрото се сгуши в нея,
прошепна и със обич: - О, ела!
Ти част си от лъчите мой, и затова
наричам те със името "Зора".

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??