strahliva (Пламена Маркова)
10 6
23.01.2007 г., 1:18 ч.

Зов за помощ 

  Поезия
716 1 4
Оставам пак сама
в нощната тъма.
Посягам на живота си с ръка,
но нещо спира
кинжала на смъртта.
Беше ти, любими мой,
едничка радост във животьт мой.
Останах жива, защото те обичам,
защото знам, че ще бъдеш с мен
до сетния си ден.
Но нещо в душата ми умира
и само любовта ми към теб ме спира
да докосна нежно с пръсти
нейната прегръдка - на смьртта!
Но тя е там...
и ме чака.
Помогни ми, мили, да остана жива,
да дочакам старостта,
да съм до тебе близо,
близо до твоята душа.

© Пламена Маркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смъртта никога не е изход.Гледай напред.
  • Бори се,мила!Не се предавай!
  • поздрави за това стихче и аз като теб исках смърт но любовта е по силна и се боря бори се и ти
  • Преди някой да ти помогне трябва да си помогнеш сама,а смъртта не е изход.
    Поздрави за стиха.
Предложения
: ??:??