Зов за помощ
Оставам пак сама
в нощната тъма.
Посягам на живота си с ръка,
но нещо спира
кинжала на смъртта.
Беше ти, любими мой,
едничка радост във животьт мой.
Останах жива, защото те обичам,
защото знам, че ще бъдеш с мен
до сетния си ден.
Но нещо в душата ми умира
и само любовта ми към теб ме спира
да докосна нежно с пръсти
нейната прегръдка - на смьртта!
Но тя е там...
и ме чака.
Помогни ми, мили, да остана жива,
да дочакам старостта,
да съм до тебе близо,
близо до твоята душа.
в нощната тъма.
Посягам на живота си с ръка,
но нещо спира
кинжала на смъртта.
Беше ти, любими мой,
едничка радост във животьт мой.
Останах жива, защото те обичам,
защото знам, че ще бъдеш с мен
до сетния си ден.
Но нещо в душата ми умира
и само любовта ми към теб ме спира
да докосна нежно с пръсти
нейната прегръдка - на смьртта!
Но тя е там...
и ме чака.
Помогни ми, мили, да остана жива,
да дочакам старостта,
да съм до тебе близо,
близо до твоята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Маркова Всички права запазени
