Зов за помощ
Оставам пак сама
в нощната тъма.
Посягам на живота си с ръка,
но нещо спира
кинжала на смъртта.
Беше ти, любими мой,
едничка радост във животьт мой.
Останах жива, защото те обичам,
защото знам, че ще бъдеш с мен
до сетния си ден.
Но нещо в душата ми умира
и само любовта ми към теб ме спира
да докосна нежно с пръсти
нейната прегръдка - на смьртта!
Но тя е там...
и ме чака.
Помогни ми, мили, да остана жива,
да дочакам старостта,
да съм до тебе близо,
близо до твоята душа.
в нощната тъма.
Посягам на живота си с ръка,
но нещо спира
кинжала на смъртта.
Беше ти, любими мой,
едничка радост във животьт мой.
Останах жива, защото те обичам,
защото знам, че ще бъдеш с мен
до сетния си ден.
Но нещо в душата ми умира
и само любовта ми към теб ме спира
да докосна нежно с пръсти
нейната прегръдка - на смьртта!
Но тя е там...
и ме чака.
Помогни ми, мили, да остана жива,
да дочакам старостта,
да съм до тебе близо,
близо до твоята душа.
© Пламена Маркова All rights reserved.
