11.10.2011 г., 23:23

Зов за раздяла

1.2K 0 0

Вървя по пътека със цветя
и виждам двойка ръка в ръка.
Вървят и те безпощада по пътеката такава.
Изведнъж шум се чу...
сърце разбито изсумтя.
Двамата се гледат и си викат...
Колко лошо е това,
което случи се тогаз.
Слънцето помръкна
и вятърът жесток подухна.
Двойката щастлива нявга,
а времето само със своята стихия
свята зов за раздяла пак повя
и зася в тез две млади сърца болка пуста и тъга непоносима.
Зовът разнесе се зловещо
и вятърът отвя надалече 

любовта

и ръцете разделиха се така,
както падат от дърветата жълтите листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...