Зрънца
1.
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня –
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони?
2.
Недоспала Зима –
недоспало време.
Недоспали хора,
улици,
площади...
И сред толкоз пустош,
и сред толкоз сгради,
имаше ли време,
за да бъдем млади?
3.
Деца на истината сме израсли,
но колко гроша струва тя,
когато истини сме пасли,
по окосените поля?
4.
“Така било е и ще бъде!” –
"Овце били сме – и ще бъдем..."
Но, аз овца не ща да съм –
все още имам остри зъби!
5.
Лесно е да бъдеш вълк,
когато е, за чужда сметка.
Но, питам се:
- Къде бе музо ти?
Защо мълчеше си,
до днеска?
6.
Когато зрънцата събирам
в куплети едно, по едно,
се питам:
– Дали не позирам
със своите бледи,
защо?
Така е устроен живота –
приказвам си сам в тишина...
Ако сега тази нота,
е сол – утре ла,
ще е, тя!
Не можеш да спреш кръговрата.
Недей се опитва, дори!
Но ако държиш на своята дата,
рожденна
и бъдещи дни,
си длъжен да пробваш,
тогава,
да пееш –
пък даже фалшиво!
Поне, ще усетиш –
живееш,
не питомно пате...
А, диво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
