kasius (Бостан Бостанджиев) kasius (Бостан Бостанджиев)
5 390
15.07.2006 г., 21:22  

Зрънца на времето

730 0 2

От шапката войнишка

падна петолъчката –

политна,

като пламъче червено,

събрало милионите зрънца

на времето,

за да ги слее

с чернозема.

 

Земя –

попила скърби и неволи.


Земя –

попила горести и мъка...


Опънати ли са тетивата

на лъка –

не ще посмей врагът

да беси

и да коли!

 

Зрънца сме ний –

зрънца сме в теб посети...


И всяко зрънце

знае своя корен,

запазил в нивата

през вековете,

стъблото

на нрава си,

непокорен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0