kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
15.07.2006 г., 21:22 ч.  

Зрънца на времето 

  Поезия
538 0 2

От шапката войнишка

падна петолъчката –

политна,

като пламъче червено,

събрало милионите зрънца

на времето,

за да ги слее

с чернозема.

 

Земя –

попила скърби и неволи.


Земя –

попила горести и мъка...


Опънати ли са тетивата

на лъка –

не ще посмей врагът

да беси

и да коли!

 

Зрънца сме ний –

зрънца сме в теб посети...


И всяко зрънце

знае своя корен,

запазил в нивата

през вековете,

стъблото

на нрава си,

непокорен.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??