15 июл. 2006 г., 21:22  

Зрънца на времето

739 0 2

От шапката войнишка

падна петолъчката –

политна,

като пламъче червено,

събрало милионите зрънца

на времето,

за да ги слее

с чернозема.

 

Земя –

попила скърби и неволи.


Земя –

попила горести и мъка...


Опънати ли са тетивата

на лъка –

не ще посмей врагът

да беси

и да коли!

 

Зрънца сме ний –

зрънца сме в теб посети...


И всяко зрънце

знае своя корен,

запазил в нивата

през вековете,

стъблото

на нрава си,

непокорен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...