Зрънца на времето
От шапката войнишка
падна петолъчката –
политна,
като пламъче червено,
събрало милионите зрънца
на времето,
за да ги слее
с чернозема.
Земя –
попила скърби и неволи.
Земя –
попила горести и мъка...
Опънати ли са тетивата
на лъка –
не ще посмей врагът
да беси
и да коли!
Зрънца сме ний –
зрънца сме в теб посети...
И всяко зрънце
знае своя корен,
запазил в нивата
през вековете,
стъблото
на нрава си,
непокорен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
