26.04.2008 г., 10:28

Звезда

1.4K 0 4

Искам само да кажа, че това е песен, но все пак ще се радвам да си кажете мнението.

 

 

Звезда


Нещата вече са различни,
по-сериозни, не комични.
Любовта ни цъфна като цвете -
красиво, но не бодливо.

Припев:

Ето как животът довежда ни до тук,
дето ти и аз
сме влюбени един в друг.

Мисълта за теб гори в мен
всяка нощ и всеки ден.
Когато ме прегърнеш, усещам
любовта, която в очите ти срещам.

Припев:

Ето как животът довежда ни до тук,
дето ти и аз
сме влюбени един в друг.

През целия ден ти си с мен
и знам, че винаги ще си до мен.
Каквото и да става - в трудност, в беда,
ти ще бъдеш моята пътеводна звезда.

Припев:

Ето как животът довежда ни до тук,
дето ти и аз
сме влюбени един в друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-хубавите стихове се раждат, когато си влюбен..Ти го доказваш.
  • Вместо да ти дам препоръка искам да споделя: Някога на твоите години един велик поет ми каза, че стиховете ми не стават. А онова в мен продължи да говори, пък те си останаха така сакати. Тогава открих истинските си думи - там в прозата. Там бяха те и аз в тях.
    Прочетох стиховете и двата ти разказа. И се сетих отново за този горчив спомен - познай защо? Знам, че гатанките ти харесват.
    Усмивки от мен и не спирай да летиш. Твоите води те викат!
  • ехееееее
    Много ми харесва !
  • Хубава песен...
    Дано някой напише и музиката...!
    с обич, Николета. Светли дни ти пожелавам!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...