15.05.2007 г., 16:57

Звезда искрометна

1.6K 1 17
Надигам се бавно от блатото - гнилото...
По сламчица плавно се тегля към живото...
Да мога на сант да изправя главата си,
перо по перо ще отлепвам крилата си...
Ще литна нагоре, нагоре, към синьото...
Почти до отвъдното, чистото, дивното...
Когато във факла превърна душата си,
в звезда искрометна ще сбъдна мечтата ви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Гери!!!Много хубаво написан стих!!!
  • Чудесни думи!
  • Стиха ти е много нежен и същевремено реален Гери.
    Подходящ и чудесен за "здравей" след дългата тишина.
    Знай, че дори и да отсъстваш ние винаги сме с теб.

    Поздрав и усмивка.
  • Мила , Гери, сега се запознавам с теб, но вече съм очарована!
  • Душата ти е силна и светла !
    Много ми липсваше !
    Тук толкова много хора те обичат !
    Моля се , Господ да ти дава сила ,
    за да преодолееш изпитанията !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...