15 мая 2007 г., 16:57

Звезда искрометна

1.6K 1 17
Надигам се бавно от блатото - гнилото...
По сламчица плавно се тегля към живото...
Да мога на сант да изправя главата си,
перо по перо ще отлепвам крилата си...
Ще литна нагоре, нагоре, към синьото...
Почти до отвъдното, чистото, дивното...
Когато във факла превърна душата си,
в звезда искрометна ще сбъдна мечтата ви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Гери!!!Много хубаво написан стих!!!
  • Чудесни думи!
  • Стиха ти е много нежен и същевремено реален Гери.
    Подходящ и чудесен за "здравей" след дългата тишина.
    Знай, че дори и да отсъстваш ние винаги сме с теб.

    Поздрав и усмивка.
  • Мила , Гери, сега се запознавам с теб, но вече съм очарована!
  • Душата ти е силна и светла !
    Много ми липсваше !
    Тук толкова много хора те обичат !
    Моля се , Господ да ти дава сила ,
    за да преодолееш изпитанията !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...