Звезда с усмивка на момиче
С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня
сърцата ни все още се целуват:
недосънуван сън, във който плува
към изгрева обичана луна!
Тъй топла е космическата бездна!
Мъждукащи сред тъмното, звездите
пулсират или губят се безследно
с минутите в пространството открито...
Защото знае колко те обичам,
немигнала, дочаква утринта
една звезда с усмивка на момиче!
На тебе е наречена в нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
