Звездата
В големия сблъсък
Едно нещо се открои
Остана звезден плисък
И звездата се роди
Бе тя с очи прекрасни
Като звезди бе сияещи на небосвода
Как нарекох я с гласове безгласни
Анна тя бе наречена лишена от мисъл вероломна
Блестяща тя у небо прекрасна и белстяща
Лекуваща от болка и мрак
В сърцето ми вечно искряща
Убиваща всеки вътрешен враг
Какво ли не бих дал аз
Да докосна звездата красива
Да докосна прекрасния елмаз
Да хвана личността и дива
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануил Живков Всички права запазени
