В големия сблъсък
Едно нещо се открои
Остана звезден плисък
И звездата се роди
Бе тя с очи прекрасни
Като звезди бе сияещи на небосвода
Как нарекох я с гласове безгласни
Анна тя бе наречена лишена от мисъл вероломна
Блестяща тя у небо прекрасна и белстяща
Лекуваща от болка и мрак
В сърцето ми вечно искряща
Убиваща всеки вътрешен враг
Какво ли не бих дал аз
Да докосна звездата красива
Да докосна прекрасния елмаз
Да хвана личността и дива
© Емануил Живков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
