Зная, тате, че ме гледаш пак
там, от звездното небе далечно,
но не знаеш как ми липсваш - как
и сърцето бие безконечно.
Зная, тате, че ме браниш с чест,
както беше в детските години.
Бдиш над моите мечти и днес,
верен страж от висините сини.
Вярвам, тате, там, че си добре,
те, добрите хора не умират!
Гледай ме от звездното небе,
зная, че звездите не заспиват!
© Наташа Басарова Всички права запазени