Зная, тате, че ме гледаш пак
там, от звездното небе далечно,
но не знаеш как ми липсваш - как
и сърцето бие безконечно.
Зная, тате, че ме браниш с чест,
както беше в детските години.
Бдиш над моите мечти и днес,
верен страж от висините сини.
Вярвам, тате, там, че си добре,
те, добрите хора не умират!
Гледай ме от звездното небе,
зная, че звездите не заспиват!
© Наташа Басарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
