Звезден сън

18.07.2014 г., 10:01 ч.

Поезия

319 0 4

Небетата се сбраха над земята.

Звездите ниско слязоха над нас.

Земята в свойта орбита се мята -

това е сякаш сетният ù час.

И в таз дори космическа картина

в душите ни започна звездопад.

И правеха си те до нас партина

над всяко село и над всеки град.

А в този час на божия разправа

земята сякаш спира своя ход.

И моята душа - дори корава,

отваря на звездица своя вход.

Но тя вместо в душата да залезе,

целуна топло моето чело.

А тялото от сън дълбок излезе,

за да открие, че сън това било...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.