Звезден сън
Небетата се сбраха над земята.
Звездите ниско слязоха над нас.
Земята в свойта орбита се мята -
това е сякаш сетният ù час.
И в таз дори космическа картина
в душите ни започна звездопад.
И правеха си те до нас партина
над всяко село и над всеки град.
А в този час на божия разправа
земята сякаш спира своя ход.
И моята душа - дори корава,
отваря на звездица своя вход.
Но тя вместо в душата да залезе,
целуна топло моето чело.
А тялото от сън дълбок излезе,
за да открие, че сън това било...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
