18 июл. 2014 г., 10:01

Звезден сън 

  Поэзия
320 0 4

Небетата се сбраха над земята.

Звездите ниско слязоха над нас.

Земята в свойта орбита се мята -

това е сякаш сетният ù час.

 

И в таз дори космическа картина

в душите ни започна звездопад.

И правеха си те до нас партина

над всяко село и над всеки град.

 

А в този час на божия разправа

земята сякаш спира своя ход.

И моята душа - дори корава,

отваря на звездица своя вход.

 

Но тя вместо в душата да залезе,

целуна топло моето чело.

А тялото от сън дълбок излезе,

за да открие, че сън това било... 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите отзиви и оценката!
    Поздрави от мен и хубав Ви ден!
  • !
  • Много хубаво си съчетал небесното със земното.

    Поздрави, Никола!
  • Много картинно описание, Никола! Имаш дарбата да виждаш обикновеното човешко битие, съчетано с космическата мистика и мощ. Забелязвам това в редица твои произведения. Поздравявам те за написаното!

    Твой: Мисана
Предложения
: ??:??