Звезди не чакай да ти свалям
във знак на обич и любов,
макар пред теб да се прекланям
и да трептя в любовен зов.
Звезди да свалям не обичам -
свалени спират да блестят.
Мечтая с теб сред тях да тичам
по бляскавия млечен път.
На любовта ни на крилете
до мене ти се понеси,
вплети в косите китка цвете,
в очите - хиляди звезди.
Звездите ни очакват, мила,
да блеснем като тях звезди,
да черпим безпределна сила
от блянове и от мечти.
Звездите, скъпа, са безкрайни,
като мечтите, теб и мен.
Ела, те крият свойте тайни,
мечтая да ги разберем.
Ела, не мога да разказвам,
да обещавам ме е страх,
на живо искам да показвам,
да ти ги свалям ще е грях.
Недей се спира и минута
звезди да чакаш в своя път!
В илюзии недей се лута!
Литни! Звездите ни зоват!
© Александър Хаджидимитров Всички права запазени