Две бяха. Звездичка и Луничка.

Заедно вървяха, хванати за ръчичка.

Един ден, както си стояха,

Луничка пусна ръката на малката Звездичка.

Вече не вървяха.

Тогаз Луничка се обърна

към звездичката добричка:

- Недей да плачеш - каза. - Няма да те оставя самичка.

За мен ти винаги ще бъдеш едничка.

Усмихна се малката Звездичка.

Продължи Луничка:

- Както птицата не може

да полети без крила в сините небеса,

както рибата не може

да живее извън морето,

както вълшебникът без магия

не може да прави чудеса,

така и аз без теб

ще съм сама на небето,

ще съм като птица без крила,

като риба без вода.

Защото ти си на магията създател-

онази магия, която като огън гори сред къшчета лед.

Ти си най-добрият ми приятел.

Без теб светът ще е много по-мрачен и блед.

Ти си моята Звездичка - допълни Луничка. -

На света най-добра и едничка.

Две са. Звездичка и Луничка.

И заедно ще вървят в мечтите,

хванати за ръчичка.

               С любов,

               на най-добрата ми приятелка