2.06.2017 г., 10:23

Звездици две...

631 1 11

Звездици две…

                  

                     (на Дани и Боби)

 

Родени от космични дъждове,
във моя свят дойдоха и изгряха -
звездици две от други светове,
с душата ми завинаги се сляха.

 

Прегърнах ги, дарих ги със любов
с онази вечност вътре във сърцето,
а после под небесен благослов,
петак зарових тайно във полето.

 

Прошепнах си сакралните слова -
да бъдат здрави, с вятър озарени,
над източната древна равнина,
мечтите им да дишат споделени.

 

Живеем със взаимна топлина
и с много нежност пееща във дните,
при нашата отворена врата,
смехът им като водопад се сипе.

 

Благодаря, немирнице Съдба,
за този дар Божествено кристален
и зная че ни чакат чудеса,
в един живот вълшебен и безкраен.

 

01.06.2017г.
Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Стихчето е посветено с много обич на моите две момченца. :)

Коментари

Коментари

  • Катe, Веси, Вики, благодаря ви сърдечно! От доста време не съм писала за двамата ми сина, а те са най-голямата ми радост. Само да са ми здравички. Поздрави сърдечни от мене!
  • Много топло посвещение!
  • Ели, страхотно посвещение! Да сте живи и здрави и много усмихнати и щастливи!
  • Адмирации за стиха ти , Елица!
  • Меги, Ихааа! Меги, Албенка, Влади, благодаря ви сърдечно в днешния слънчев петъчен следобед! Само се моля да са ми живи и здрави, и все така да ми носят най-голямата радост в това съществуване! На Вас ви пожелавам хубав уикенд! Поздрави топли от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...