8.08.2006 г., 21:40 ч.

Звездна прах 

  Поезия
1022 0 4
На твоя дъх, на полъха прекрасен,
напомнят ми отминалите летни дни,
със твоя глас, със погледа ти ясен
ще запомня времето, когато бяхме аз и ти.

Когато със потайните си речи
разкривахме си тайните, на вечността
се посветихме и срещу мига обречен
застанахме един до друг, отрекли и смъртта.

Когато за любов и щастие пламтяхме,
когато бяхме влюбени в мечтите,
когато щастието наше във звездите
бе открито, тогава с теб към тях ли полетяхме?

Нека пазим този спомен неугасващ
и тази звездна прах - несбъднати мечти,
за онзи ден, когато от любов горящия
към нашите звезди, към блясъка ще полети.

© Фредерик Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??