Aug 8, 2006, 9:40 PM

Звездна прах 

  Poetry
1032 0 4
На твоя дъх, на полъха прекрасен,
напомнят ми отминалите летни дни,
със твоя глас, със погледа ти ясен
ще запомня времето, когато бяхме аз и ти.

Когато със потайните си речи
разкривахме си тайните, на вечността
се посветихме и срещу мига обречен
застанахме един до друг, отрекли и смъртта.

Когато за любов и щастие пламтяхме,
когато бяхме влюбени в мечтите,
когато щастието наше във звездите
бе открито, тогава с теб към тях ли полетяхме?

Нека пазим този спомен неугасващ
и тази звездна прах - несбъднати мечти,
за онзи ден, когато от любов горящия
към нашите звезди, към блясъка ще полети.

© Фредерик All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??