valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
4.06.2008 г., 8:56 ч.

Звездна приказка 

  Поезия » Друга
543 0 15
Небето ни прегръщаше с усмивка.
Морето ни припяваше със страст.
Тогава беше истинска щастливка.
Щастливец истински, бях аз...

Съзвездието Орион блестеше,
изплашено, че двете му звезди
на плажа се прегръщат в лунна вечер,
далеч от него и съвсем сами.

А мисълта, че може да загуби
най-скъпите си, влюбени звезди,
изпрати вятър, за да ги разлюби.
Страстта им, за любов, да охлади.


Вятъра задуха по поръчка,
а те плана коварен, не познаха.
По-горещо даже се прегръщаха,
а обичта им бе заслон и стряха.

Поуката сега е много ясна.
Ще ви я кажа. Няма да се бавя.
Раздуханата обич не изгасва.
Раздухваш ли страстта, тя се разгаря.



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??