Звездни послания
Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми,
за какво ли ми пее, сякаш ангелски хор ме зове?!
Пак пътуват към мен светли сили, на Господ с каретата,
сътворена от жар, украсена с безброй цветове.
Люлка сребърна спуска по въжета, от обич изплетени,
безграничният Дух, въплътил се в живот и вълни
и изгрява над мен на безсмъртните пламъци цветето,
да разпръсне последния спомен за зимни мъгли.
По спирала издигам се с тях, трепкат звездни послания,
виждам древност и бъдеще заедно, в плоскост една.
Просто в точка превръщат се пътища, дни, разстояния,
а от нея започва и свършва дори вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
