Самодива (Вики)
535 5962
22 mar 2022, 9:35

Звездни послания 

  Poesía
1582 5 7

Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар. 

 

Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми,
за какво ли ми пее, сякаш ангелски хор ме зове?!
Пак пътуват към мен светли сили, на Господ с   каретата,
сътворена от жар, украсена с безброй цветове. 

 

Люлка сребърна спуска по въжета, от обич  изплетени,
безграничният Дух, въплътил се в живот и вълни
и изгрява над мен на безсмъртните пламъци цветето,
да разпръсне последния спомен за зимни мъгли. 

 

По спирала издигам се с тях, трепкат звездни послания,
виждам древност и бъдеще заедно, в плоскост една.
Просто в точка превръщат се пътища, дни, разстояния, 
а от нея започва и свършва дори вечността.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??