Звездни семенца посях
Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме
изгубили свободата си и сме
разпилели - човешките си ценности.
И боли, толкова много боли
от тишината която е обгърнала света.
Дори усмивките ги няма,
скрити са под - строги правила...
Сега усмихват се очите ми...
преди да решат,че трябва да
ги скрия и в тъмнината да вървя
без вяра, без любов и без надежда...
Сега наново преоткривам
този свят и виждам,
колко много сме изгубили,
търпяхме, немотия, глад...
и други хиляди неща!
Но сега се целят право...
във душите ни - убиват ни бавно
по- малко, всеки ден - октопода
злочест отдавна се е впил
във нас, със отровните си пипала...
Искат да ни заличат и пепелта
на времето да заличи следите ни...!
Но душата ми - неземна е
и тъй далечна...да си призная
дошла е от звездите...
И звездни семенца посях!
Но, защо така се разминаваме
в човешкия си мироглед...?
И открих - изгубеният ключ,
той отдавна е бил във сърцето...
Защото само любовта,
ще преоткрие бъдещето светло...
Сега съм друга - далечен зов -
зове ме от всемира...Не спирай,
дишай и върви, че светъл пратеник
си от небето. И всеки изгрев
е приказно красив, когато с обич
утрото по срещаш....
И толкова много звездни семенца
се спускат със глухарчета от пух
за да спасят света с нови знания
и светлина...лъжите рухват -
и омразната клетка на матрицата
се разпада на хиляди парчета...
Поглеждам този свят с утеха
съвършен е...създаден е за нас
но виждам белите стрели в небето,
чертаят отново своя пъклен план...
не се отказват лесно - нищо, че рухва
старият свят - вещаят отново
болест, глад и безнадежност.
И чувствам се толкова безсилна...
Отекват изстрели - като въпроси!
Защо, защо това се случва...?
Нали родени сме на този свят
и носим името, Човек със гордост...
Събирам гилзите - нелепо е...
на колене да ме поставят...
И тогава там във тишината,
ангелски крила с обич ме докосват,
бъди искрица светла в мрака
и дари света със любовта си...!
И звездни семенца разпръсквам,
за да ви докоснат със надежда...!
03.12.2020г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
