Звездни семенца посях
Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме
изгубили свободата си и сме
разпилели - човешките си ценности.
И боли, толкова много боли
от тишината която е обгърнала света.
Дори усмивките ги няма,
скрити са под - строги правила...
Сега усмихват се очите ми...
преди да решат,че трябва да
ги скрия и в тъмнината да вървя
без вяра, без любов и без надежда...
Сега наново преоткривам
този свят и виждам,
колко много сме изгубили,
търпяхме, немотия, глад...
и други хиляди неща!
Но сега се целят право...
във душите ни - убиват ни бавно
по- малко, всеки ден - октопода
злочест отдавна се е впил
във нас, със отровните си пипала...
Искат да ни заличат и пепелта
на времето да заличи следите ни...!
Но душата ми - неземна е
и тъй далечна...да си призная
дошла е от звездите...
И звездни семенца посях!
Но, защо така се разминаваме
в човешкия си мироглед...?
И открих - изгубеният ключ,
той отдавна е бил във сърцето...
Защото само любовта,
ще преоткрие бъдещето светло...
Сега съм друга - далечен зов -
зове ме от всемира...Не спирай,
дишай и върви, че светъл пратеник
си от небето. И всеки изгрев
е приказно красив, когато с обич
утрото по срещаш....
И толкова много звездни семенца
се спускат със глухарчета от пух
за да спасят света с нови знания
и светлина...лъжите рухват -
и омразната клетка на матрицата
се разпада на хиляди парчета...
Поглеждам този свят с утеха
съвършен е...създаден е за нас
но виждам белите стрели в небето,
чертаят отново своя пъклен план...
не се отказват лесно - нищо, че рухва
старият свят - вещаят отново
болест, глад и безнадежност.
И чувствам се толкова безсилна...
Отекват изстрели - като въпроси!
Защо, защо това се случва...?
Нали родени сме на този свят
и носим името, Човек със гордост...
Събирам гилзите - нелепо е...
на колене да ме поставят...
И тогава там във тишината,
ангелски крила с обич ме докосват,
бъди искрица светла в мрака
и дари света със любовта си...!
И звездни семенца разпръсквам,
за да ви докоснат със надежда...!
03.12.2020г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Милена, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
-
Пишеш лека, ефирна, обичаща поезия. Обичаш Бога и затова думите ти са меки, и просветляват душата.
-
Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
Винаги успяваш да проследиш поетичната ми мисъл
и да прочетеш между редовете, закодираните послания!
Да, къде сгрешихме, всеки ще потърси отговорите сам за себе си...
А лирическата вече ги е намерила, сред дълги лутания в лабиринта на живота!
Отекват изстрели - като въпроси!
Защо, защо това се случва...?
Нали родени сме на този свят
и носим името, Човек със гордост...
Събирам гилзите - нелепо е...
на колене да ме поставят...
И твърдо е решена да се бори за свободата
и да разпръсква звездни семенца за да ви докосват
и да изпълнят живота с надежда за едно по- светло бъдеще...
Георги, благодаря ти за хубавия коментар!
И аз търся красивото, радвам се на съвършенството в природата
и така изпълвам сърцето си надежда и вяра за едно по- светло бъдеще! -
Да, понякога, всъщност често, и аз се чувствам напълно безсилен пред лошото в живота. Но гледам да намирам красивото в него, че иначе... остава само мракът...
Поздравявам те. -
"Поглеждам този свят с утеха
съвършен е...създаден е за нас
но виждам белите стрели в небето,
чертаят отново своя пъклен план..."
Толкова точно си го казала, Катя! Поздравявам те!
Ала освен на физически, за жалост сме подложени и на духовен Кемтрейлс.
Но ти си Сеяч на звездни семенца. От тях покълва само светлина, надежда и вяра. А любовта е, която ги свързва.
"Къде сгрешихме?" И поправима ли е грешката? Това са основните въпроси.
И всеки тайно се надява да узнае отговорите им. Дано само да не е на прекалено висока цена.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
