Звездобродство
Разхождам се по звездните пътеки
и често търся пътя към дома.
Защо ми бяха всичките успехи
щом черна дупка гълта ми съня?
Безбройно много звездни кръстопътя
и облаци, подобно канари.
Вятърът със спомени ме къпе,
луната ослепително мълчи.
Зениците се впиват в необята.
Нощта е гарван - погледа кълве.
Не виждам светлината на страната,
в която днес е моето дете.
Моторен вой за утро кукурига,
но утре вечер пак ще продължа.
Далече е. И седмица не стига
аз звездното небе да прекося.
Не съм ли вече уморен от всичко?
Смехът в очите съхне от сълзи.
Аз моя дом неистово обичам,
защото там са моите звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
