Звездобродство
Разхождам се по звездните пътеки
и често търся пътя към дома.
Защо ми бяха всичките успехи
щом черна дупка гълта ми съня?
Безбройно много звездни кръстопътя
и облаци, подобно канари.
Вятърът със спомени ме къпе,
луната ослепително мълчи.
Зениците се впиват в необята.
Нощта е гарван - погледа кълве.
Не виждам светлината на страната,
в която днес е моето дете.
Моторен вой за утро кукурига,
но утре вечер пак ще продължа.
Далече е. И седмица не стига
аз звездното небе да прекося.
Не съм ли вече уморен от всичко?
Смехът в очите съхне от сълзи.
Аз моя дом неистово обичам,
защото там са моите звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
