4.09.2012 г., 16:37 ч.

Звучи смехът като жадуван дъжд 

  Поезия
829 1 5
Когато разкопчавам тишината
и хващам птици с двете си ръце,
които се вълнуват като вятър
под ритъма на твоето сърце.
Дрехите ни падат мълчаливи
към дъното на нашето легло,
а страстите, като вълни пенливи,
засъхват върху потното стъкло.
Когато мракът почне да вибрира
и сенките ни слее във една,
звездите през пердето се провират
и трепкат нежно в такт на любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??