Sep 4, 2012, 4:37 PM

Звучи смехът като жадуван дъжд 

  Poetry
842 1 5
Когато разкопчавам тишината
и хващам птици с двете си ръце,
които се вълнуват като вятър
под ритъма на твоето сърце.
Дрехите ни падат мълчаливи
към дъното на нашето легло,
а страстите, като вълни пенливи,
засъхват върху потното стъкло.
Когато мракът почне да вибрира
и сенките ни слее във една,
звездите през пердето се провират
и трепкат нежно в такт на любовта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??