Звучи смехът като жадуван дъжд
Когато разкопчавам тишината
и хващам птици с двете си ръце,
които се вълнуват като вятър
под ритъма на твоето сърце.
Дрехите ни падат мълчаливи
към дъното на нашето легло,
а страстите, като вълни пенливи,
засъхват върху потното стъкло.
Когато мракът почне да вибрира
и сенките ни слее във една,
звездите през пердето се провират
и трепкат нежно в такт на любовта.
Заоблят се размекнати ъглите,
а стаята превръща се в ръка,
прикрила на Луната от очите
две сгушени, прегърнати зрънца.
Тогава от мига се ражда вечност,
звездите се превръщат в слънчев лъч,
а в шепата на цялата божественост
звучи смехът като жадуван дъжд.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
