19.08.2011 г., 19:11

Звяр и Благороден цар- част от черното писмо

990 0 4

Мило,

две същества живеят вътре в мене

едното благороден цар

добър и смел

крила разперва той , като орел над вас

и бди и пази ви от всеки демон всеки звяр

а другото е мерзка твар

живее в блатото на черното съзнание

с мисли долни и далеч не чисти

стои в мрака и злобно гледа,ръмжи, усеща , чака

да дойде някой блуден час

и да разкъса другото ми Аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "как искам да отплувам към залеза за да не срещна повече изгрева"
    Човек живее за да бъде щастлив, а това е възможно като се научи да обича останалите повече, отколкото самия себе си.
    Залезът ще настъпи когато най-малко очакваме.......
  • Аз дълго битките печелех
    но царя беше победен
    Мило ,усещаш ли какво е в мен
    как ври бушува
    отровата сърцето ми щурмува
    как искам да отплувам към залеза за да не срщна повече изгрева
    .....................................................
    А колко много исках да украся с цветя всеки ваш ден
    Мило , разбираш ли какво е в мен...........
  • Доброто и злото у хората са мярката за границите на човешкките възможности. Затова как може да бъдеш на върха и да се събудиш в калта....
  • Това са доброто и лошото в нас,но нека натделее доброто!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...