Вятър като наметало ще наметна.

Ще дишам огън. Ще ръмжа.

Луната ще накарам да пометне,

докато пепел ръся над света.

Злобата си ще нарека ''Любов''.

Ти ще ми повярваш. Зная. 

Приеми от Мене като благослов 

страданията адски във безкрая.

Ти няма да ме видиш в образа на Звяр.

Няма да чуеш и съсък на змия.

Ще ме боготвориш. Ще ме наричаш Цар.

Ще ти програмирам даже и съня.

На паяк и муха ще си поиграем.

Ах, как желая твоя сладък сок.

И никога, никога не ще забравим

денят във който стана твой ''личен бог''.