30.01.2008 г., 20:12

Зъ двети дитиктифки (Мара и Илена) и къкъф точну е прублемъ

863 0 3

(Тува гу пиша ут благударнус

и малку къту идно извинение.

Нъ Мара и Иленъ зъ пупулярнус

и с идна две капки съжъление.)

 

Знам съ ощи ут дълечнити си млъдини

с две многу харни булки Мара и Иленъ.

Сига кънторъ уткрихъ, пумагът нъ жини

ф нуждъ дет съ, ришавът им прублемъ.

 

Чи тези двети пруводихъ съ у Пъриж,

уставихъ у селу стокъ, дом, чи и мъже

и тръгнъхъ дъ дирят дядуту, моя мъж

зътрил съ пу рабутъ. Мъ май мъ лъже?

 

Дукаръхъ ми гу, пу тъмна добъ беши,

викът:"Ей гу Въцу, мъжъ ти веч е тук".

Той моя пу дукименти Мечу съ зувеши

мъ сигурну имиту си е сминил нъ пук.

 

Дън гу уткрия лесну, чи кът съ зъхванъ

прид нищу ни съ спиръм, гоня дукрай.

Мъ другу искъх дъ рикъ, пък кво станъ,

склирозътъ кът съ убади нямъ край...

 

Значи, убадих им съ нъ следвъщия ден

дъ кажъ ут рабутътъ дъли съм дуволнъ,

как е дядуту, дубре ли му е при мен...

Къкво точну им рекъх, ши съм дусловнъ.

 

„Вий двети сти пекъни, две думи нямъ,

дитиктифки сти, оня Холмс ряпъ дъ яде.

Убачи фъф зъдачътъ настъпи прумянъ -

ку можи Въцу дъ гу върнити утдет дуйде.

 

Припузнали сти съ, тоз ней моя дяду

мъ чак къту гу съблякух туй ръзбрах.

Туй дет сти ми гу дувели, многу младу

и рипъ цял... Ши мъ фкаръти фъф грях.

 

Айди илати двети у дома пу инкиндия

приготвилъ съм стокътъ (тоз Въцу де),

изпрах гу, нъхраних гу, сига ши гу умия

и ши можити дъ гу утвидети другъде."

 

Иленъ викъ:"Значи правиш рикламация.

Чи как тъй зъблудили сми съ и двети?

То тъкваз грешкъ нъправу е излъгация.

Язък зъ диплумити дитиктифски  взети.

 

Значи уплъквъш съ чи многу ти е младу,

нищеш с негу дъ си живеиш щот е грях?

Мъ ти дубре ли си, зъ кво тий твоя дяду?"

Убидих ги с риакциятъ си, тува ръзбрах.

 

„Илено - рекох - ф грешкъ си гулямъ

то туй мойту ней точну рикламация,

напротиф, аз тукъ правя ви рикламъ,

щот сгоднъ си е тъз цялътъ ситуация.

 

Мъ какту знаиш, при мени ут стърустъ

чи пукръй нея имъ и някуй друг будеж,

ни ми пузвулявът младуту дъ зъдържъ...

Що зян къжи дъ ставъ харния млъдеж?

 

То дет съ викъ, аз нямъ дъ гу уциня -

ни пу зъслуги, ни пу къпъцитет гулям.

Нъ стърини ни могъ вечи съ пруминя

идин искъм, нъ друг нямъ дъ съ дам."

 

Фпрочим дядуту ми фчеръ съ убади,

успукуи мъ, викъ чи художник станъл.

Рисувъниту върви и толкус пъри вади,

чи двайсет гудишен мудел си хванъл.

 

29.01.2008г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...