14.03.2025 г., 11:36  

Зъбатите кучета на Господа

228 0 0

Зъбатите кучета на Господ

 

Всички видове изкуства са докосване до Господа-

това можене е привилегия за малцина избрани,

само тия,които дълбоко с любов са проумяли

Сакралните Истини,са способни,да вдигат Духовните Тостове.  

 

Всички изкуства са равнопоставени-

само,че"В началото бе Словото."

То е принципа пръв между равни,

То е Аксиома Интуитивна,без нужда от проби.

 

Поезията е детето първородно Божие-

за първородните достатъчно много е писано,

от тях се отделя Еманацията на генетика сложна,

която отстоява на Живота Вечните Принципи.

 

Чрез музиката може да се изразява болка от Рака,

ръката може да нарисува последните негови фази,

но само Поезията способна е с точна атака,

от пораженията на Рака доСловно да ни опази.

 

Само с Духовност може правилно да се пренарежда

Словото в Божествената азбука на ДНКто,

само Словото може да вдъхва ясна,твърда Надежда

и да лекува от раз кьораво,глухо,сляпо,сакато.

 

Рака наистина не е болест,а Принцип,

без който Живота няма как да се роди и порасне,

колкото и на дълбоко в генетиката да вникнем,

без ролята на Духовността няма как да я чатнем.

 

Без чувство и мисъл за правилната диета,

съчетана със стабилна биомеханика,

няма как да проумеем Дианетиката

и магията на дълголетието на тясно да хванем.

 

14.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...