Споени в мътните частици на зората,
тихо шепнат скрити и изстрадани сълзи.
Безумно плахи, крехки, усещат в тишината
болка от нечии разкъсани мечти.
Устремено следват своя път към мрака, ...
Едно лице бледо, искрено, но вече уморено,
с очи кристални от замръзнали мечти.
Сърцето му страхливо е и безумно ускорено,
но обича и с друго нечие сърце тупти.
С протегнати ръце, към светлото небе стреми се. ...
