ivliter
4,158 results
ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...
  742 
ШЕГА
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
  697 
КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
  804 
НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...
  1649 
РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
  889 
ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...
  812 
ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената курт­ка и излезе на ...
  701 
ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
  652 
СВОИ ХОРА
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съ ...
  601 
МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и раз­буждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгава­та зора. Под клепачите ù ощ ...
  780 
ПЕТНОТО
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на сво­ята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, ч ...
  759 
* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...
  581 
АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Приглася­ше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...
  1232 
КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...
  1233 
ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...
  1073 
КУПЕН ДЯДО
Пред сладкарницата беше спряла каруцата на Сандю Йорда­нов. Едрият сив катър тропаше нетърпеливо и въртеше опашка да пъди мухите, заяли го рано, още преди изгрев слънце. На пейката до мал­ката градинка с разцъфналите рози седеше стопанинът на катъра. В краката му смирено лежеше едро рунта ...
  798 
САМОТА
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...
  1091 
ПОСЛАНИЕТО НА ЧИЧО
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...
  739 
КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните праз­ници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...
  5062 
БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия ле­тен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на зами­сления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...
  789 
ПОРТРЕТЪТ
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дува­рите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...
  776 
ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да ста­не. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...
  881 
ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е фило­софът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...
  758 
ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...
  954 
ЗАВЕЩАНИЕТО
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...
  852 
МИЯЧКА НА ЧИНИИ
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от ши­вачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...
  1541 
ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...
  998 
ДОКОСВАНЕ
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...
  1033 
СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...
  877 
АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре кра­сотата около н ...
  947 
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...
  1244 
С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...
  1388 
ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...
  792 
БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...
  1282 
ЗАПАЛЯНКОТО
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно апл ...
  800 
Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...
  813 
КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...
  1058 
Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...
  970 
Random works
: ??:??