ivliter
4,325 results
1136
1
1
1632
1
ЧИСТА ВОДА
- Какво е нужно, отче, за да влезем в царството небесно? - обръща се към божия служител една възрастна жена.
- Писано е какво. Много неща са нужни.
Отговорът е много общ и не удовлетворява питащата. Той забелязва изписаното недоволство на лицето ù. Налагаше се да потърси по-конкретен отго ...
- Какво е нужно, отче, за да влезем в царството небесно? - обръща се към божия служител една възрастна жена.
- Писано е какво. Много неща са нужни.
Отговорът е много общ и не удовлетворява питащата. Той забелязва изписаното недоволство на лицето ù. Налагаше се да потърси по-конкретен отго ...
665
1
981
2
1455
2073
3
9
БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...
825
2
1305
2
1412
1
4
1294
2
ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...
1618
СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...
911
1
ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оско ...
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оско ...
1225
1
ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...
804
СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...
928
ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...
720
2
ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...
828
3
ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...
823
НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...
680
ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вгле ...
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вгле ...
848
ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
906
ОПРАВЯНЕТО НА СВЕТА
Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени
- Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към п ...
Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени
- Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към п ...
616
2
КЪМ ИСТИНАТА
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...
748
2
ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...
820
4
ИНТУИЦИЯ
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали ...
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали ...
730
ПЕТРОВСКИ ДЪЖД
Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачн ...
Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачн ...
785
2
НЕДОСТИГЪТ
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...
722
1
ЛЕЧИТЕЛЯТ
Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.
Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Пре ...
Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.
Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Пре ...
808
МАЙСТОРСТВО И ЧУВСТВО
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. ...
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. ...
676
КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...
772
ПЕДАГОГИКАТА НА БАЩАТА
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...
1024
2
КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...
711
1
ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...
717
4
ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...
689
1
НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...
668
4
МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...
633
1
ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...
790
2
КРУШАТА
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...
774
1
КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...
585
НЕ СЪМ АЗ
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
607
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
