Apr 19, 2023, 1:24 PM

И рече Бог 

  Книги
398 0 0
Release year 2022
Pages 200
ISBN 978-954-92522-7-9

© Петър All rights reserved.

 

От книгата

 

И РЕЧЕ БОГ

 

И рече Бог и сътвори Земята
и я насели с птици, зверове,
със багрите омайни на цветята,

с води обилни и със снегове.
 

И завъртя я около оста ѝ,
и даде ѝ така и нощ и ден,
и слънце да ѝ свети Той избра ѝ,
за да я топли в Космоса студен.

 

Така твори и умори се много,
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.

 

Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра, че всичко в тоя свят добро е
и тъй блажено в размисъл седя.

 

Но изведнъж с усмивчица лукава
към него ангел благ се приближи
- О, Господи, вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!

 

Ако за тях останеш скрит, незнаен
те няма да познават твоя лик,
а той така възвишен е, сияен
и отразява твоя дух велик!

 

Защо не сътвориш себеподобен
та той да властва над Земята сам.
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!

 

И рече Бог, че ангелът е прав
и сътвори човек по образ свой,
и вдъхна в него дух могъщ и здрав,
та тварите да управлява той!
* * *
Изминаха години от тогава
и дядо Господ дори не разбра,
че ангелът с усмивката лукава
със него пъклено се подигра
-
 

че той бил пратеник на Сатаната
за да руши хармонията на Земята!

 

 

 

ПОСЛЕСЛОВ


В мътната и кална епоха, в която живеем, с удивителна бързина се рушат основните житейски опори, нравствените ценности и светините, крепили народа ни през вековете. Жалки хора спрекупени съвести, докопали се до средствата за информация систематично рушат основите на националното ни самоопределение, водят българите до загубата на усет за принадлежност към род и Родина и на чувството за съпричастност към една обща историческа съдба. Полуинтелигентите, добрали се до властта ,с все сили се стремят да угодят на чуждите си господари, повеждайки своя народ обратно назад към аморфния етнос отпреди Възраждането - за да стане той прах, който бурите на Съдбата ще разпилеят навсякъде по света. В условията на криза и медийна натрапчивост не е трудно да се раздуха обсебилото ни още преди десетилетия чувство за национална и държавна непълноценност. Да се напомни на българите по най-авторитетен и осезателен начин, че са сами в света. Колкото повече ни унижават, колкото по-голямо е високомерието на наблюдаващите ни фактори, толкова по-високо е и мазохистичното задоволство на скимтящия ни “елит”. Лесно се манипулират хората без самочувствие и идеи, но още по-уязвими са тези, които имат чувство за вина. Най-голямата опасност е безпогрешно усетената от всички мислещи българи злонамереност на лица и групи, желаещи да се укрепят като богоизбрана каста. Няма съмнение, че те са насърчени от външни сили, от чуждо лоби навсякъде сред нас. Тази каста има само една грижа - да изсмуче последните сили на българите и да ги доведе до безпомощно състояние. Кой отговорен и интелигентен човек ще си позволи да тласка народа си към разединение, когато страната му е пред прага на война?! И върхът на нахалството е, че тези същите самопровъзгласили се за елитарни особи оплюват собствената си нация като страхлива и малодушна. Един народ не може да живее вечно под непрекъснати заплахи, без опорна точка, без водачи, сочещи му полюсите на доброто и злото. И така, историческата памет, изтрита до голяма степен от тоталитарния режим днес окончателно ще бъде заличена. Това е тенденцията, която никой не може да оспори.
Новата епоха дойде със своя жаргон. В него национализмът е позорна идеология. Според извратеното тълкуване на историята, наложено от т.нар. либерали, за всички злини на ХХ век е виновен именно той. Пак според тях човек по природа е порочен и зъл. Всяка идея, която допуска противопоставяне извън контрола на институциите, идеите и рамките, наложени от силните на деня е опасна, защото неминуемо в предполагаемата борба ще се проявят долните инстинкти на човека. Всеки човек според тази логика е потенциален престъпник и една евентуална борба задъл­жително би довела до катастрофа. Колко подло, колко робско трябва да бъде съзнанието ни, за да приемем това? Не в национализма е бедата, а че фалшиви хора успяват понякога да се прикрият зад него и използвайки благородния порив към свобода да изкористят идеите и да превърнат справедли­востта за себе си, в несправедливост за другите. Не можеш да бъдеш добър националист без да си добър християнин. Истински християнин по морал, без значение, дали си вярващ или атеист. Критерият е в истинността на подбудите, а не в идеите за независимост и утвърждаване. Нещата допират до морала, съвестта и отговорността. Само абсолютният негодник може да обяви любовта към отечеството и стремежа за свобода за престъпление.
Национализмът няма нищо общо с прикриващият се зад това име шовинизъм. Национализмът е елемент на човешката култура, резултат от дълготрайно етнокултурно развитие. Желанието за самостойност и самоутвърждаване на една нация, са толкова законни, колкото и на една личност. Национализмът е животворен. Той твори характери – граждански, обществени, национални. Твори рационални държавни системи, създава пълноценни човешки личности. Шовинизмът е убиващ, корумпиращ и разлагащ. Той отравя и идиотизира собствения си народ. Той утвърждава своето, но не чрез градивна, възпитаваща нацията творческа дейност, а чрез грабене и мародерство в чуждо етническо пространство. Земя, човешки права, чужда култура -– всичко това е обект на грабежа. Шовинизмът е безцеремонен; той е изпълнен с цинизъм и презрение към другите. Неговият манталитет е абсолютно същия, като този на т.нар. либерали.
Най-важното качество на истинския националист е превърнатото в рефлекс съзнание за общонационална и държавна отговорност.Именно градивният, животворен национализъм е подтикнал Петър С. Иванов да напише своите стихове. Чрез тях пред нас се разкриват примери на добро и зло – силни и честни хаактери или безотговорни лидери, фалшификатори и предатели. Завесата на забравата беше спусната между нас и някои от тях. Други бяха обрисувани от една пропаганда, доскоро смятаща се за вездесъща, с физиономии и характери, коренно различа­ващи се от истинските. Трети са наши съвременници, повече или по-малко известни на широката общественост. Над всичко обаче в творчеството на Петър С. Иванов господстват два образа, два основополагащи символа на човешкото битие – Бог и Родина. За да бъде разбрано посланието му към българите, и особено към младото българско поколение, ще припомним накратко биографиите на някои от героите ,за които той пише.


Борис Дрангов – превъзходен българки патриот, строеви офицер и военен педагог. Роден е в Скопие в 1882 г. Завършил Военно училище в София и Военна академия в Русия. Временно напуска службата си във войската, за да участва в освободителните борби в Македония.Б. Дрангов е бил силен характер, в който се съчетават рицарска доблест и смелост, публицистичен талант, ненадминато красноречие и патриотизъм, достигнал до степен на религиозен култ. Може би някой ще си помисли, че “такова е било времето”, че Дрангов е вървял по течението. Нищо по-невярно от това. Безукорно предан към род и родина, Дрангов е бил и много критичен към управниците и тяхната разрушаваща армейската боеспособност “реформаторска дейност”. Хладнокръвно и достойно той поема ударите на силните на деня и на техните военни протежета, нанесени му заради ра-зобличаването на безобразията, извършвани когато той е още младши офицер. Като командир на 9-ти Пловдивски полк Б. Дрангов загива геройски при Завоя на река Черна в 1917 г.

 

Григор Пърличев. Възрожденски просветител и поет с големи заслуги пред българщината в Охрид. Роден е в този град през 1830 г. Като студент в Атина спечелва първа награда в академичен конкурс с поемата си “Арматолос”. Литературното му творчество имало силно влияние в Охрид, където той се завърнал по-късно, отблъсквайки примамливите предложения за кариера в Гърция. Неговият пример и поезията му вдъхновявали събудените българи, но и още нещо. Те извършили прелом в съзнанието на тези македонски българи, които се гърчеели от суета и безхарактерност. Пърличев превел и започнал публикуването на “Илиада”, но по-късно спрял обнародването на това произведение. През целият си живот, особено през старостта си, белязана от епохата на църковно националните борби, Гр. Пърличев останал символ на спокойната съзидателна възрожденска работа, на здравия разум, устойчивост и будна съвест.

Иван (Ванчо) Михайлов. На една среща в Рим през 1968 г. на ВМРО и МПО от САЩ, Ив. Михайлов е казал следното: “Нещата са променливи и ние си отиваме. Утрешните поколения трябва да знаят, че ние, българите в Македония не се организирахме във ВМРО, за да правим две Българии, а защото няма една България. Аз си оставам с България и с десетте милиона българи”. И 22 години по-късно: “Македония без българи –огън да я гори!”
Иван Михайлов като революционер и в емиграция посвети живота си на борбата в защита на българщината в Македония. Роден в средно заможно семейство, той още в младежките си години е посветен в конспирацията на ВМРО. В 1912 г., когато е ученик в Солунската гимназия посреща българските войски и е свидетел на жестокия погром няколко месеца по-късно. През 1919 г. става а секретар на Т. Александров. След подлото убийство на неговия ръководител и кумир, Михайлов, член на ЦК на ВМРО поема върху себе си задължението за укрепването на организацията. Първо трябва да се накажат предателите. Ударът е мълниеносен и безпощаден. Никой не може да обвини новия ръководител на организацията в пристрастие и жестокост, когато след убийството на Тодор Александров с желязна ръка раздава правосъдие. Ако убийците бяха останали ненаказани, а организацията не бе стегнала редиците си, с ВМРО щеше да бъде свършено.По-късно обаче е убит ген. Протогеров, доказан патриот и борец за национално обединение. Протогеров е съратник на Т. Александров и е обвинен и убит поради подозрение за мълчаливо съучастничество при отстраняването на легендарния водач на ВМРО. Именно с убийството на Протогеров започват взаимните преследвания, дебнения и мнителност, завършващи често с убийства на бивши другари по оръжие. Този епизод хвърля сянка върху ореола на ВМРО и водача й, и дава възможност на Коминтерна да вербува агенти и да паразитира върху фона на взаимните й борби. След Деветнайстомайския преврат Михайлов емигрира. Турция, Полша, Австрия, Канада и накрая Италия дават последователно убежище на стария борец. През време на пребиваването си в Австрия агенти на Тито се опитват да го убият, но е спасен от друг емигрант – бившия водач на легионерите Ив. Дочев. До края на живота си Ив. Михайлов остава борец за защита на българщината в Македония. Милиони зрители останаха възхитени от здравия ум и бодър дух на този старец, интервюиран от Кеворкян. Говори се, че неговото завещание е трябвало да бъде отворено и огласено пет години след смъртта му. Този срок отдавна изтече, но българската общественост е в неведение относно политическото послание в това завещание. Сега Иван Михаилов е знаме в борбата на македонските българи за признаването им като държавотворен народ в Северна Македония. Затова и Българският културен клуб в Битоля е подложен на вандалските нападения на фанатични македонисти.

Коста Църнушанов. Роден в град Прилеп, той е възпитан в духа на възрожденски традиции. През 1912 г. Църнушанов – голямо момче по това време, очаква с трепет победоносния марш на българската армия. Родния му град обаче е окупиран от “съюзните” сръбски войски. Вместо да се завърнат в своите предели след приключването на военните действия, сърбите се укрепяват в завзетите от тях български земи и обявяват съюзническите договори за невалидни. Двете национални катастрофи решават съдбата на този хубав българки край и посяват семето на еничарството и враждата сред ново завоюваните поданици на кралство Югославия. Коста Църнушанов изживява поробването на родния край като своя лична трагедия. Завършва образованието си в сръбските учебни заведения, овладява тънкостите на езика, културата и тайните на психологията на завоевателя. В същото време родното го привлича като магнит. Членува в Македонската младежка тайна революционна организация, като същевременно с жар се впуска в събирането на народни песни от Македония, които издава след години в една чудесна сбирка.
През Втората световна война временно е осъществено обединението на ядрото на българските земи. В по-голямата част на Вардарска Македония е въведена българска администрация и български закони. Тогава Църнушанов, бежанец в свободните предели на България, се завръща в родния край и става училищен инспектор. В продължение на три годни той дава своя принос за консолидирането на България чрез пълното приобщаване на Македония към общобългарския духовен живот.След поредната национална катастрофа К. Църнушанов се установява в София, където се отдава на литературна, публицистична и етнографска дейност. И както повечето изтъкнати патриоти от Македония и той не е пощаден от репресиите на режима. Когато през 1994 г. изгряващата звезда на БСП – Г. Първанов предложи във вестник “Дума” да се припознае македонизма, първият, който реагира на това безумие бе бай Коста. Той подготвя статия и я занася в редакцията на в. “Македония” само 6 часа след излизането на призива на Първанов. Тогава Коста Църнушанов беше на 92 години.


Петър Добрев. Роден през 1943 г. в гр. Добрич. Посвещава повече от две десетилетия на търсенето и преоткриването на нашите древни корени. Математик по образование,икономист по професия и историк по призвание, този дълбоко ерудиран човек направи пробив в гнилата ограда на историческия ни кръгозор. Така разшири пределите на нашето самоусещане, като колективна самоличност и най-важното - направи голяма крачка по пътя на Истината. Този забележителен човек не е критикуван, не е и оплюван. Той е мразен. Мразен е от тези, които се страхуват, че приемайки истината ще се разрушат в собствените си очи. Хората, които са против него, са шокирани от становищата му, защото в продължение на десетилетия те са се отъждествявали с нещо, което е невярно и нелепо. Не е възможно тук да се резюмира теорията за произхода, културата и езика на прабългарите. Изложението е ограничено, а книгите на Добрев са пред нас, написани са ясно, увлекателно, интригуващо. Те наистина са книги за всеки българин.

Тодор Александров е роден през 1881 г. в Щип, град с буден български дух, дал много герои и възрожденци. От ранна възраст е посветен в революционната борба. Израства като смел командир и отличен организатор. От 1911 г. е начело на ВМРО. През балканската война е в авангарда на българските войски. В писмата си до цар Фердинанд през Първата световна война, той представя на монарха цялата истина за положението на фронта и в тила. Тази кореспонденция е доказателство за държавническото мислене на този човек, нещо недостижимо за разсъдъчния апарат на съвременните политици. След войната в условията на пълна разруха и терор, той възстановява ВМРО и името му прогърмява из Вардарска Македония. На 31 август 1924 г. Т. Александров пада убит от бивши свои другари, изменили поради малодушие на народната кауза.

Яне Сандански е известен революционер в Македония, ини-циатор на разкола във ВМРО. Започнал кариерата си като директор на затвора в Дупница, по-късно той е тласнат от неспокойния си характер и честолюбие в редовете на Организацията. От 1901 г. е войвода на чета в Пиринско. През същата година заедно с Христо Чернопеев и други четници залавя в местността Предела американската протестантска мисионерка мис Стоун и спътничката й Цилка, освободени срещу голям откуп. През 1907 г. по негово нареждане са убити Борис Сарафов, Ив. Гарванов и Михаил Даев, с което слага начало на братоубийствената война във ВМРО. Участва в младотурската революция, като влиза заедно с войските на Махмуд Шефкет паша в Цариград след опита за контрапреврат, извършен от Султана. През този период той се наема с най-мръсната работа: Неговите четници изпълняват смъртните присъди, издадени по бързата процедура на мюсюлманските духовници, набедени за подстрекатели на контрапреврата. През следващите две години Сандански упражнява явно или подмолно огромна власт в “своя” район на Македония: Пиринско и Сярско. Освен с чисто рекетьорските си методи на действие, той се прочува и с желанието си да идеологизира своята дейност в духа на крайната левица. Въпреки, че с нихилистичната си поза, заета с цел да оправдае непокорството си пред ВМРО Сандански стига много далеч, нито той, нито някой от неговите другари не се е изявявал като небългарин. “Македонец” като термин сочещ националност, различна от българската, е понятие неизвестно за него. Въпреки пороците си, през Балканските войни Сандански и неговите другари – отцепници от организацията се проявиха като истински българи. Днес е приеман от македонистите в България и Северна Македония, като един от големите македонски национални герои.

 

Киро Благоев Глигоров (на македонска литературна норма: Киро Благоев Глигоров) е политик от Федерална Югославия и Република Македония, първи президент на страната от 1991 до 1999 година. Роден е като Кирил Благоев Григоров или Панчев на 3 май 1917 година в Щип, тогава анексиран от Царство България. След завършването на прогимназия в Щип, Кирило Глигорович постъпва в сръбска гимназия с интернат в Скопие. Дипломира се в Юридическия факултет на Белградски университет през 1940 г. и остава да работи там.След краха на Югославия и българската анексия на Вардарската бановина през 1941 г. той се връща в Скопие и започва да работи като юрисконсулт на банка. През 1942 г. Глигоров е арестуван от българската полиция по донос, че е просръбски настроен комунист. Освободен е по нареждане на кмета на Скопие Спиро Китинчев, който гарантира за него като благонадежден българин. По-късно, през 1943 г. се включва в нелегалното движение, а през 1944 г. става активист на комунистическата партия. Член е на АСНОМ, където отговаря за финансите. След 1944 г. заема редица важни постове в администрацията. Впоследствие е финансов секретар на Съюзния изпълнителен съвет, член е на Председателството на СФРЮ и председател на Скупщината на СФРЮ.

След разпада на Югославия е първият президент на Република Македония. Има два мандата от 1991 до 1999 година. За президент на Македония е избран на 27 януари 1991 година, а за втори мандат на 19 ноември 1994. Изпълнява Функцията президент на Републиката до 19 ноември 1999 година. По времето на своите два мандата, се опитва да стабилизира Република Македония и да я предпази от обтегнати съседски отношения. Провежда политика на „еквидистанция“ (равноотдалечаване) от всички съседи на страната: Сърбия и Черна гора, България, Гърция и Албания.

На 3 октомври 1995 г. срещу него е извършен атентат, когато паркирана кола се взрвивява в близост до преминаващата му служебна кола. Шофьорът му загива, а Глигоров е тежко ранен над дясното си око, с което ослепява. След това не е в състояние да изпълнява президентските си функции до 1996 година. По това време длъжността президент заема Стоян Андов. Извършителите на атентата така и не са установени.

През 1943 г. се жени за Нада Глигорова, дъщеря на ренегата на ВМРО Стоян Мишев. Син на Киро Глигоров е Владимир Глигоров, един от основателите на сръбската Демократическа партия. Умира на 1 януари 2012 година в Скопие. Погребан е от семейството си в община Бутел.

 

Блаже Петров Ристовски (на македонска литературна норма: Блаже Петров Ристовски) e историк, филолог и фолклорист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.

Роден е през 1931 година в тиквешкото село Гърниково, което тогава е в Кралство Югославия. Учи в местната гимназия, а през 1948 година е арестуван и осъден на 6 месеца затвор заедно с Киро Мишков и Ристо Чулев, заради създадената от тях младежка група на ВМРО. През 1955 година завършва Философския факултет в Скопие, група история на литературата на югославските народи. Между 1961 и 1966 г. е лектор по македонски език и литература в Люблянския университет и в Педаго-гическата академия в Марибор. През 1965 година в същия факултет защитава докторат на тема „Кръсте П. Мисирков - животът и делото“ („Крсте П. Мисирков - животот и делото“). Директор на Института за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие. През 1988 година става член на МАНИ, а от 1999 до 2003 година е неин научен секретар. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония.

 

 

Д-р Георги Илиев


 

За връзка: mail: persianbgb@gmail.com , tel. 0895270161

СЪ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение...............................................................................3
1. И рече Бог............................................................................6
I. РОДИНО МИЛА.................................................................8
2. Българския народ.................................................................9
3. Към България.....................................................................12

4.О, Българино!......................................................................14
5. Родино мила.......................................................................16
6.Това е днес България..........................................................18
7. Аз зная................................................................................20

8. Илинден…….......………………….....…….………...…..22

9. Къде сте вий.......................................................................24
10. Високо горе.….................................................................26
11. Далеч е радостта..............................................................28
12. Проблясъци......................................................................30
13. Земята наша ви забрави..................................................36

14. О свети сенки............................................................…...38
15. Патриоти...........................................................................40

16. Кръстова гора...................................................................41
17. Ти будиш винаги любов..................................................43
18. Не ще простим.................................................................44

19. Нека живее любовта......................................…..............45
20. Охрид,
Охрид...................................................................47
21. Елате братя.......................................................................49
22. Боже мили...... .................................................................51
23. Оставихте земя…….…….......……………………..….53

24. Зовете се чеда на Александра...... ....…………………55

25. Свести се!.........................................................................57

26. Духът човешки...............................................................59
27. Ще можем ли?.................................................................60

28. Заветът на дедите от Македония...................................63
29. Великден..........................................................................65

30. Къде сте, братя?...............................................................66

31. Наследниците на бай Ганьо............................................68

32. Защо, о, Боже? .................................................................70
II. НЕ МОЖЕМ ДА ЗАБРАВИМ.........................................72

33. Ти искаш да забравим.....................................................73

34. Не се гаси туй що не гасне…….….…………….….….75
35. Човеко, спри!...................................................................77
36. Ти Божи дар си.............................................…...............79
37. Тъга за Македония..........................................................81
38. За таз победа....................................................................84
39. Замина си един велик човек...........................................86

40. Ти беше всичко................................................................88

41. Поклон на героите...........................................................90

42. Долу Ньой!.......................................................................92

43. А казваха ни всички........................................................94

44. Роди се прост...................................................................96

45. Не даваме я!.....................................................................98

46. Видях ръцете ти.............................................................100

47. Кръстителят....................................................................102

48. За нея даде всичко........................................................104

49. Поклон на тебе..............................................…............106

50. Животът ти премина.....................................................108

51. На борба...………....………………….……..………..110

52. Де бре Киро...................................................................112

53. Научи ти войниа...........................................................114

54. Тримата..........................................................................116

55. Защо тогава...................................................................121

56. Твоето име...............................................................…..123

57. Изправен там.................................................................125

58. Касиана..........................................................................127

59. Гузна съвест..................................................................128

60. Колцина са останали....................................................129

61. Не знаехме.....................................................................130

62. Хей Вардаре.............................................................….131

63. На Ножот.......................................................................134

64. Блаже, Лаже, Бог ще те накаже!..................................135

65. Злощастен век 1913-2013 г.......................................137

66. Дъщеря на Егея…......………………………………...140

67. Босилеград.....................................................................142

68. Оптимистично…......………....………………….…....143

III. ИНТИМНО....................................................................145

69. Спътница.......................................................................146

70. Детенце мило................................................................148

71. Прекрасен свят……...……………………………...…150

72. Не исках.........................................................................152

73. Така ще те запомним..........…......................................154

74. Приятелю прости..........................................................155

75. Ода за великия шахматист...........................................157

76. Корабът na ХПТ-то..............................................….....159

77. Гората на Хулите………..……….……………..….....162

78. Песимистично...............................................................164

79. Защо.................................................................…..…....166

80. Мечтая аз.......................................................................168

81. О, писна ни! ..............................................................…170

82. Не бягайте! ...................................................................172

83. Червената боя............................................................…174

84. Честита Нова 2014 г. ...................................................176

85. Рила планина.............................................................…177

86. Ирин-Пирин.............................................................….178

87. Пародийно.....................................................................180

88. Щастлив ли съм?...........................................................182

89. Дечица мили...................................................................184

90. Послеслов……………………………………………186

 

 

 

BGN 20.00 Купи

Свързани произведения
Works in book
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??