Сърцето ми е свито от бодеж жесток, но за поредно представление е време. Завесата се вдига, през мен минава ток и маската поставям, тъгата нека ми отнеме...
Според мен акцентът е на розата, защото такава е маската, която трябва да си наложи на сцената, а в живота е болката, тъгата и самотата, изразени в очите на жената в дясно... Това си е мое лично мнение относно спора за розата.... Що се отнася до целия колаж - добър замисъл, изпълнение на ниво и много емоция в минор... Хареса ми много, но искрено се надявам в най-скоро време колажите ти, Мире, пак да са изпълнени с любов и топлота! Желая ти го с цялото си сърце и душа! Прегръщам те, приятелю, с много обич!!!