Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
По прозореца ми първи капки дъжд,
стичат се като сълзи отронени,
Те дойдоха ненадейно, сякаш изведнъж
тъжните облаци ги бяха прогонили.
Те блестяха в съклото и в моите очи
и рисуваха пъстра дъга на небето.
Но това са може би горчивите сълзи,
заседнали дълбоко някъде в сърцето.
Колко много облаци и бури страшни,
безпощадно и завинаги душата ми ранили,
вървяха с годините тъжни и прашни
и по лицето ми оставяха своите дири.
Всяка капка е сега сълза пречистена,
от дъгата на живота ми пораснал.
Гледам през сълзи и моля се искрено,
раните в душата ми стаени да зарастнат....