Думите ти - вода в лодка, пълна с дупки, казваш, и ние отиваме на дъното ... И под думите се гмуркам като лястовица. И се превръщам в рибна тишина. Среброто прониква в душата ми, обвивам островите с кожата си и създавам гълфстрийм потоци, да ги стопля вечер ... В тяхната тишина ще се събуди споменът за щастие и зад думите няма да изчезне светлината. Щастието ще признае на сърцето ми, че няма такива думи извън мълчанието. И ще има причина, може би във времето, и точно над мен ще има мрежа, и аз ще стъпя на вашия меден бряг с цялата си сребърна душа. И няма да кажа и дума обещания, и няма да се моля обратно в дълбините, знам със сигурност, всички лодки са пълни с дупки. Думите са вода и аз ще се гмурна под тях ...
.... Благодаря!
Мястото е “Откровения”, а спасителят е Гедеон. За адреса му пиши на лични.
Слова-вода
🌐
Твои слова – вода в челне дырявом,
Ты говоришь, а мы идём ко дну…,
И под слова я ласточкой ныряю
И превращаюсь в рыбу-тишину.
Мне серебро пропитывает душу, ...