...Нарцис бил хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в езерото. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Дошли ореадите - горски божества и видяли, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - запитали ореадите.
- Плача за Нарцис.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - казали ореадите - всички тичахме из гората след него, но единствено ти имаше възможността да се любуваш отблизо на красотата му....
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя в дъното на очите му отразена моята собствена красота...
по Оскар Уайлд
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
!