,,Дъхът ти малинов по мене остана
и слепва ми устните в розов копнеж.
Замаяна спирам до тебе с покана,
от мойте овошки и ти да ядеш.

Хапвай обилно! Недей се срамува!
Презрели смокини са моите устни.
Вземи си от всичко! Нищо не струва
От горе до долу съм сочна и вкусна.''

из ,,Плодов стих'' на Бисерка Ангелова